чешмата, а селото празнуваше като че да беше Сурваки. Свещеникът, който бяха

Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията.

вода за да го оскубе, после го опърли над огнището и го пусна да ври в казана. Извика

Важно е човек да вярва в мечтите си въпреки трудния живот, който живее. Те са тези, които носят надеждата за по-добър свят.

Колкото до ездачките, няколко месеца ходех с такава и честно казано тя не даде индикации, за някакви допълнителни удоволствия от ездата. Като сме се събирали няколко пъти с нейни колежки и приятелки обаче, за някои съм сигурен, че изпитват повечко удоволствие на гърба на коня.

Могилата неусетно се беше превърнала в място за панаир, където търговци

Котето Уф – Неприятности На тавана живееше коте на име Уф. То беше рижаво. Когато съседският котарак разбра, че рижавото коте се казва Уф, той почеса гърба си в съседската къща и каза: – Не бих посъветвал коте с такова име да отиде в двора. Там ще го чакат неприятности […]

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

- Добре, няма проблем. Надявам се да не закъснявам повече, но поне вече ще знаем горе-долу как ще се случват нещата. Ще се разберем допълнително.

- Вчера направо ме излекува, като си сложи ръката на гърба ми, дали да не пробваме и сега?

че гръм удари, захвърли Разкази за Саня менците на земята, повдигна полите си и побягна към първата

Ели през това време работеше в градината – виждах я в далечината, абе апетитна е мамка му, тия дълги крака, това дупе, дори и през анцуг, хубаво изглежда, привлече ми вниманието. Мина денят, вечеряхме заедно всички, но някак почти не говорих с нея, леко загадъчна ми беше, ядосана ли е, темерут ли е, малко безизразна, неемоционална. Аз спах на нейния етаж, в стаята на децата, понеже е свободна, а тя си беше сама в спалнята, леко странно беше, но каквото такова.

На следващия ден ми беше поотпуснало и поработихме пак с бай Данчо, но към обяд приключихме, че трябваше да чакаме бетона да стяга. Ели също нямаше много работа и понеже предния ден си говорехме, че тя често язди, а аз също що-годе мога, тя ме покани:

– Ще дойдеш, ако сестра ти е свидна – сложи ръка върху препасаното на кръста